Следва

Гениалните прости неща - Супа от коприва

Трюфелът - мистериозното "уханно злато"

Трюфелът е микоризна гъба – т.е. съжителства с корените на висшите растения, предимно дъб. Плодните тела са частично или...

Стил преди 16 години
Трюфелът<@SITE_URLstrong> е микоризна гъба<@SITE_URLstrong> – т.е. съжителства с корените на висшите растения, предимно дъб. Плодните тела са частично или изцяло под повърхността на почвата, имат неправилна форма (прилича на картоф), а кората е грапава.

Годишно в света се отглеждат около 150 тона трюфели, а преди 100 години във Франция са отглеждани цели 1 500 тона годишно. Намаляващите добиви са причина цената постоянно да се покачва, неслучайно това е една от най-скъпите храни. Трюфел с тегло 1,2 кг бе продаден за 95 000 евро на благотворителен търг в Лондон миналата година.

Магията е в уханието на трюфелите – остър аромат, с привкус на чесън, възбуждащ, леко гнил, сякаш си в есенна гора, след като е валял силен дъжд. Всички храни, които постоят дори само за десет минути в близост до трюфелите, се заразяват с тяхната миризма като с чума. Трюфелът превръща ястията едва ли не в упойващо.

Трюфелите са търсени така, както едно време са търсили златото в Клондайк и нефта в Тексас.





След две хиляди години в спорове и разногласия относно произхода на тази гъба, същността на трюфела продължава да е обвита в тайнственост.

Древни легенди разказват, че трюфелът е дете на мълнията и светкавицата, а заради предполагаемия си божествен произход се превърнал в символ на скритото откровение.

Основателят на систематизираната медицина Галенус бил убеден, че трюфелът е много хранителен и “може да задоволи и най-сладострастния вкус”.
Така на забулената в загадки гъба били приписани качества на афродизиак, т.е. способността да носи еротична наслада.

По време на Римската империя<@SITE_URLstrong> лекарите го препоръчвали на много от импотентните си пациенти.

През късното Средновековие<@SITE_URLstrong> трюфелът бил възприеман като нещо твърде опасно, появили се и хипотези за демоничния му произход. Така за известно време тайнствената гъба изчезнала като деликатес...

Трюфелът достигнал най-голямата си слава по време на Ренесанса<@SITE_URLstrong>. Говори се, че предизвиквал дори психологическа зависимост и задължително присъствал в менюто на всеки пищен пир!

Консумацията на трюфели<@SITE_URLstrong> винаги е демонстрирала богатство и изящество. Много крале, включително Наполеон, били във възторг от превъзходната гъба.

С течение на времето били открити и двата най-ценни вида – черният и белият<@SITE_URLstrong>. Първият се среща в района на Перигор (Югозападна Франция), ароматният бял трюфел расте в района на Алба (Италия). Според най-добрите гурмета в света италианският трюфел е с по-силен аромат и по-добри вкусови качества от френския си събрат.





В миналото събирали трюфелите с помощта на женски прасета – те усещали миризмата на ценната гъба, но често и изяждали деликатеса. В днешно време за целта се обучават “трюфел кучета”<@SITE_URLstrong>; най-често лабрадори.

Опитите да бъдат култивирани трюфели са съпроводени с неуспех до края на 18-ти век.

Около 1960 г<@SITE_URLstrong>. в Италия, в резултат на продължителни изследвания се появили първите пълноценни насаждения от приемни дървета с трюфели и били разработени методи за размножаването им.

За съжаление опитите за производството на Бял трюфел от Алба (Tuber Magnatum Pico)<@SITE_URLstrong> и някои други видове, все още не постигат добри резултати и хората, които могат да си ги позволят, им се наслаждават както природата ги е създала. Изследванията са съсредоточени най-вече към другия също високо ценен вид - Черен трюфел (Tuber melanosporum<@SITE_URLstrong>) и вече са дали задоволителни резултати. Други видове трюфели, които се поддават успешно на култивиране са Tuber aestivum, Tuber magnatum и Tuber borchii<@SITE_URLstrong>.

Макар и не толкова ценни, все пак те притежават качества които не са за пренебрегване, а много от тях имат и висока пазарна стойност.

Трюфелът е от видовете<@SITE_URLstrong> гъби, които не са обичайно култивирани и трудно се приспособяват за отглеждане с търговска цел, поради необходимостта да се отглеждат едновременно самите гъби и подходящите приемни растения за тях. Освен това, приемните насаждения трябва да достигнат достатъчна физиологична зрялост, преди гъбите да започнат да дават реколта и тъй като приемните растения са дървета, става въпрос за десетилетие или повече. Т.е. едно насаждение с трюфели отнема период от 10 -15 години.


<@SITE_URLtd> <@SITE_URLtd> <@SITE_URLtr> <@SITE_URLtbody> <@SITE_URLtable>

Събирачите на трюфели<@SITE_URLstrong> обикновено тръгват когато пада здрач и работят през нощта. Всякакви легенди се разказват за събирачите и от самите тях. Говори се за скрити стари карти и календари на които големи майстори са отбелязали местата на които са намирали трюфели и датите на които те се “появяват”.

Според старите търсачи от Ланге и Монферато например, белият трюфел “узрява” само на третата луна след дъждовете, започнали през септември. Разбира се, това може да се приеме като едно от многото суеверия, но може би също показва познаване фазите на луната, защото изглежда, че с годините поверието постоянно се потвърждава.

Ловците на трюфели<@SITE_URLstrong> предлагат стоката си на търгове всяка събота на главната улица в италианския град Алба. На „Виа Виторио Емануеле“<@SITE_URLstrong> се организира специален, неудържимо ухаещ пазар. Най-добрите екземпляри от скъпоценната гъба се изпращат в замъка Grinzane<@SITE_URLstrong> Cavour<@SITE_URLstrong> на провеждащия се ежегодно в първата неделя на ноември търг на бели трюфели. На него се събират собственици на ресторанти, главни готвачи и различни чудаци, вманиачени на тема висша кулинария.

В края на миналата година безценните артикули бяха пуснати в търговската верига "Метро" у нас. Белите трюфели бяха 5038,80 лева, а черните 1678,80 лева за килограм.

More from View Sofia

More Стил